ПОЗАПЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; позапѝя се, -ѝеш се, мин. св. позапѝх се, св., непрех. 1. Запивам се2 малко. На другия ден още рано призори трябваше да отпътувам. Вечерта в кръчмата се позапихме: — „За добър път!“ — както се изрази той мило, по свойски. П. Михайлов, ПЗ, 146-147. Нали са Стефан позапи / и на кръчмарче думаше. Нар. пес., СбНУ ХХV, 96.
2. Само несв. Запивам се2 малко от време на време.